Колко е иновативна хранителната промишленост?

Получих покана да посетя “Пета научно-практическа конференция ‘Иновациите в хранително-вкусовата промишленост – проблеми и перспективи'”. Стори ми се нещо много интересно и потенциално полезно. Провежда се в зала на Университета по хранителни технологии, гр. Пловдив. През изминалите години съм посетил много конференции от IT сферата, понеже това беше предишната ми професия. Тази година посетих и конференция за хляб в САЩ, та общо взето това е първата ми конференция в България, която е от хранително-вкусовият бранш.
Първоначално ми се стори странно, че таксата за участие е само 36 лв. Като пишеше, че в това са включени дори и кафе почивките. Опитах се да си представя как успяват да си вложат всички разходи за една средностатистическа конференция в 36 лв. на човек. Като дори за членове на някой организации, посещението е намалено на 30 лв. или е безплатно. За сравнение, посещението на един ден конференция от IT сферата е средно около 130-140 лв., а за конференцията в САЩ беше около $100. Като и на двете места спонсорството от фирми от бранша е много сериозно. Прецених, че може е те да имат много силни спонсори, които да покрият разходите.
Обадих се, направих си регистрация и зачаках да дойде съдбовният ден. При обаждането ми, ми казаха да имам в предвид, че поради малка промяна в плана, залата за конференцията е сменена. Казах си: “Няма проблем, колко трудно може да е откриването на една зала в университет?”.
На деня, запалих колата и хоп, тръгнах за Пловдив. Зададох си УХТ като точка на пристигане в GPS-а и бях там точно на време. Забелязах платен паркинг до входа. Паркирах и се запътих бодро към главният вход. Първа засечка! Той беше заключен. Почувствах се леко тъпо. Изтупан с костюм седя пред главният вход на университета и дърпам вратата сякаш на нея пише бутни. Тука се сещам, че и ректората на СУ е по същият начин и реших да пообиколя. Попитах на паркинга и те ми казаха, че трябва да заобиколя сградата. Добре, явно слагането на табела “Тук не е вход” е проблем. След като намерих входа си казах: “Чудесно, сега ще вляза и или ще намеря някой офис, пазач, информация или ще видя някоя табела – ‘За конференцията, насам'”. За пореден път днес сгреших в очакванията си. Влязох, лутах се, освен препускащи младежи, предполагам студенти, нямаше кого да попитам, къде трябва да ида. След 10 минутна обиколка тип “Опознай УХТ”, попитах един господин, които приличаше на преподавател. Най – после бях упътен към въпросната зала. Стигнах там, регистрирах се и се запътих към “залата”. Отново в моето съзнание изникна грешно очакване, подтикнато от предишният ми опит с конференциите. Очаквах Аула, театрална зала или поне голям кабинет. Да, ама не! Влязох в най – обикновена ученическа стая с чинове по двойки, същата като тази, в която учих 5 години в гимназията. 20121027-113817.jpg В този момент започнах да се притеснявам и да се чудя къде съм попаднал. Изведнъж бюджета от 36 лв. на човек беше оправдан.
Седнахме по двойки на чиновете. Дори очаквах да бъде издадена команда за “Клас стани! Клас мирно!”. Това беше момента, в който започнах да пиша тази статя. Трябваше да разкажа на света какво се случва и колко е лошо, че се случва.
“Конференцията” започна. Няма да навлизам в детайли за “лекциите” една по една, но ще кажа защо ги слагам в кавички. През цялото време се чувствах така, сякаш не съм на конференция за професионалисти, където се говори за нови неща, като главно се набляга на практиката и как да ги използваме. Чувствах се като в учебен час. Говореше ми се суха теория, изстреляна заучено от Руски ученици, без място за дискусия. На няколко пъти ни се скараха, че много вдигаме шум и очаквах само някой да бъде изгонен и пратен при директора.
Цялата тази галимация завърши с нещо което тотално ме порази. По средата на една от “лекциите” ми беше подаден лист от съсдената маса. Отначало не разбрах какво е, но после прочетох заглавието: “ЯВОЧНЬIЙ ЛИСТ”, а на него с химикал хората си бяха написали името. Това беше присъствен лист! Добре, че се написах, иначе нямаше да ми дадат заверка! Защо беше на Руски език, нямам отговор, а и мисля да не питам.
20121027-121207.jpg

Какви са моите финални мисли по въпроса? Много е жалко и лошо, че положението на хранително-вкусовият бранш се намира на това дередже. Такъв тип “конференции” са лицето на индустрията и аз съм потресен, че то е такова. Наистина не го очаквах. Разберете ме правилно. Не искам да обидя никого от организаторите и съм сигурен, че всеки от тях е дал всичко от себе си, за да направи това събитие по – добро. За съжаление не са виновни те, а виновни сме ние. Хората, от хранителната промишленост. Дори с такса от 36 лв., на конференцията бяха отишли не повече от 20 – 30 души. Нима това е целият хранително-вкусов бранш? Всеки се е скрил в работата си и се спотайва, надявайки се света и обстановката в България да се променят сами. Това, че други сфери като IT бранша са толкова различни, не значи, че ние сме по – малко бизнесмени и по – малко иновативни от тях. Лошото е, че храната в България е приета за даденост и никой нехае за равитието на този бранш. Клиента смята, че хранителните продукти му се полагат безплатно или на безценица, чисто в стил преди 89-та година. А през това време производителите сочат с пръст управляващите и не поемат никаква инициатива, скрили се зад извинението на “кризата”.
Помислете си това ли искаме? Ще седим и учим по класните стаи или ще излезем и ще допринесем за развитието на бизнеса?

Спрете да бъдете страхливи ученички!
Станете лидери!

Как хората от хлебарският бранш се справят в САЩ

Тази година имах огромната чест да стана член на Американското Общество на Пекарите (America Society of Baking – ASB) и да присъствам на ежегодната им конференция състояла се в Чикаго, Илиноис, САЩ. Става дума за организация на хора обвързани с хлебопроизводството, създадена 1924 година. Тази година се състоя 88-мата по ред конференция на ASB. Сами виждате колко години опит и традиции стоят зад това общество от професионалисти.
Бях изумен как тези хора са запазили гордостта си като производители на може би най – важният хранителен продукт, съществуващ много преди да е имало икономика дори. Всеки един, с който се запознах ми казваше 3 неща. Първо, няма по благородна работа от тази на хлебарят, защото той дава най – важното нещо на хората, той храни света. Второ, въпреки това, хлебопроизводството е тежък бизнес и в днешни дни е много трудно да си успешен, поради много голямото количество на работа, която е нужна, за да стигне хляба до клиента. И третото нещо, което ми казваха беше, че точно защото е толкова трудно е много важно да има организации като тяхната, понеже имаш нужда от всичката помощ, която можеш да получиш, за да си успешен. Казваха ми още, че дори цял един живот няма да ми стигне, за да върна на организацията това, което тя ще ми даде ако искам да го взема, разбира се. Тъй като бях единственият представител от България, всички бяха много изумени, че съм пропътувал толкова много само, за да посетя конференцията, но за мен си заслужаваше. Имаше много интересни лекции на популярни и важни теми от бранша. Имаше лекции за санитарните изисквания, хлебните продукти без глутен (в момента това е много нашумяла тема в САЩ и западна Европа), работата с екипи, организацията на логистиката в хлебопроизводството, влиянието на социалните медии върху бизнеса и много други. Жалко е, че в България няма подобна организация, камо ли някой, който да организира конференция за хлебопроизводство като тази. Още повече в САЩ, ASB далеч не е единствената от този бранш. Има още доста такива, а именно – AIB (American Institue of Baking), ABA (American Bakers Association), BEMA (Bakery Equipment Manufacturers and Allieds) и други. Всичките работят заедно и като всяка браншова организация, имат за цел да помогнат на производителите с всички възможни средства, така че те да се развиват в нормална и устойчива работна среда и да съумяват да предлагат на клиентите си само възможно най – доброто качество на продуктите си на приемливи цени. Тези асоциации имат лаборатории за разработка на продукти и съставки, агенции за маркетингови и социални проучвания, лобисти в конгреса, учебни заведения за обучение на кадри, специалисти в хлебопроизводството. Всяка от тях има огромен ресурс от статии, рецепти, лекции и презентации, които техните членове могат да използват. Всички работят заедно за да постигнат едно по – добро бъдеще за хляба.

Това е нещото, което научих и се надявам да предам на колкото се може повече хора. Ако хората от бранша искат да се развиват и да работят добре и спокойно, трябва да се обединяват в такива организации и да си помагат взаимно. Тенденцията, която властва в България в последните 10-15 години, “и сам войнът е войн”, отдавна вече не е популярна и отдавана не върши работа.

Аз мисля, че е време за организация !